Когато картината има нужда от своето време. Историята на едно завръщане към започнато платно

Не всяка картина се ражда за няколко дни. На някои са им нужни седмици, на други — месеци. А понякога най-доброто, което можем да направим за започнатото платно, е просто да го оставим за известно време.

Картината, която започна да се ражда още през март

Когато през март за първи път застанах пред това платно, имах определена представа. Знаех в каква посока искам да поема, какви цветове да използвам и каква атмосфера бих искала да уловя.

Но рисуването невинаги е праволинеен път от първия щрих на четката до завършената картина.

Понякога представата се променя в процеса на създаване. Един слой покрива друг, някои детайли изчезват, а други получават възможност да изпъкнат. Картината постепенно се преобразява и понякога изненадва дори самия автор.

И точно това се случи и този път.

Дойде момент, в който почувствах, че на картината ѝ липсва нещо. Не бях сигурна какво точно е то. Можех да продължа, да добавям още цветове и да се опитвам да я завърша на всяка цена.

Но реших друго.

Оставих четките и дадох на картината време да си почине.

И незавършената картина има своето място в ателието

Може би някой си представя как художникът стои пред платното, има ясна визия и за няколко часа създава завършена творба.

Реалността обикновено е малко по-различна.

В моето ателие картините се раждат по различни начини. Някои рисувам с огромна енергия и почти без почивка. За други ми е нужна дистанция, за да мога да ги погледна с нови очи.

И точно тази дистанция понякога е по-важна от още часове, прекарани с палитра в ръка.

През месеците, в които тази картина чакаше, работех по други поръчки, посвещавах се на собствени проекти и на курсове по изобразително изкуство. Всяка нова картина, всяко преживяване и всяка среща ми носят нещо ново.

Защото човек непрестанно се развива. А с него се променя и творчеството му.

Онова, което не виждах върху платното през март, изведнъж успявам да видя през октомври.

Завръщане към четките с нова енергия

След няколко месеца реших да се върна към картината.

И беше странно. Стоях пред същото платно, гледах същите цветове, но изведнъж го възприемах съвсем различно.

Започнах да преработвам отделни части, да задълбочавам контрастите и да търся равновесие между изразителните мазки и по-фините детайли.

Постепенно картината придобива още дълбочина и характер. Предстоят ѝ златни акценти, които да подчертаят атмосферата ѝ и да ѝ придадат светлина.

Обичам да използвам именно злато в творчеството си. То може да преобрази картината според това откъде пада светлината върху нея и да ѝ придаде съвсем друго измерение.

Този път обаче не искам да прибързвам с нищо.

Искам всяка следваща мазка да има своето място.

Абстрактната живопис не е само цветове

В абстрактното изкуство ме завладява преди всичко свободата.

Не е нужно да казвам на зрителя точно какво да вижда в картината. Всеки може да открие в нея нещо свое. Някой усеща енергията на цветовете, друг – движение, емоции или спомени.

И точно в това за мен се крие магията на оригиналните абстрактни картини.

Не е нужно картината да разказва една конкретна история. Тя може да разказва толкова истории, колкото хора се спрат пред нея.

Когато рисувам, често работя интуитивно. Разбира се, обмислям композицията, колорита и цялостното въздействие, но същевременно давам пространство на мига.

Понякога най-интересният детайл се ражда точно когато престана да планирам всичко толкова много.

Кога всъщност е завършена една картина?

Според мен това е въпрос, на който няма лесен отговор.

Завършена ли е картината, когато цялото платно е покрито с боя? Когато вече няма къде да добавя още една мазка? Или когато я погледна и усетя, че вече не ѝ е нужно абсолютно нищо?

За мен това е преди всичко последното усещане.

Картината е завършена в мига, в който вече не изпитвам нужда да променям каквото и да било в нея.

Понякога стигам дотам бързо. Друг път са нужни няколко опита, промени и завръщания.

Научих се да приемам и това, че не всичко трябва да бъде готово веднага.

В днешно време често имаме чувството, че непрекъснато трябва да довършваме нещо, да публикуваме и да продължаваме напред. Но творчеството не следва календар.

Понякога му е нужно време. А понякога и малко тишина.

Всяка картина е частица от моята история

Когато днес гледам това незавършено платно, вече не виждам в него само картината, която започнах да рисувам през март.

Виждам в него и всичко, което се промени през тези няколко месеца.

Нови преживявания, нови идеи и различен поглед към собственото ми творчество.

И може би точно затова се радвам, че тогава не я довърших на всяка цена.

Защото днес се ражда малко по-различна картина от онази, която първоначално си представях.

И това е красивото в изкуството.

Защото понякога не е нужно да започваме отначало. Достатъчно е да се върнем към онова, което някога сме оставили настрана, и да го погледнем с други очи.

Картината все още се създава. Когато настъпи нейният момент, ще ви я представя в завършения ѝ вид.

Дотогава с радост ще ви позволя да надникнете в процеса на създаването ѝ.

Защото и пътят към завършената картина заслужава да бъде разказан.

С любов към изкуството,

Kristýna Smetanová
Художничка и основателка на ателието на Kristýna Smetanová