Рим 2.0 – Уикендът, който вля живот във вените ми (и идеи в главата ми)

За първи път посетих Рим през 2023 г. Тогава за първи път застанах пред Колизеума и бях напълно смаяна. Разгледахме го и отвътре и си помислих, че този град има нещо, което няма лесно да ми излезе от главата. И бях права. Веднага разбрах, че ще се върна тук – и тази година най-после се получи.

Този път подходихме към целия уикенд по различен начин. Без препускане по забележителности, без списък „трябва да видим“, просто така… спокойно. Самолетни билети, ранички, една стая в центъра и желание да се насладим на града такъв, какъвто е. А Рим ни се отплати за всичко това с пълни шепи.

Обожавам филма „Гладиатор“ и макар да не е сниман в самия Рим, този град напомня за него с всяко свое кътче. Тези камъни, тези арки, тези гледки в далечината… очакваш всеки момент да чуеш тълпите на арената (а после чуваш само скутер и някого, който си пее на съседната улица – но и това си има своя чар).

А храната? Е, това наистина беше рай. Опитах Saltimbocca alla Romana – в превод „скочи в устата“ – и трябва да кажа, че тя с готовност го направи. Крехко месо, шунка, салвия, малко бяло вино… простичко и божествено.
После дойде ред на тирамисуто от Two Sizes. Ако го познаваш, знаеш. Ако не – отиди. Точка.
А сладоледът от Frigidaria? От онзи, който те кара да се върнеш още веднъж, „само да минеш оттам“, а после, разбира се, отново се озоваваш вътре.

Но най-силните преживявания бяха с широко отворени очи – улични артисти, художници, музиканти, танцьори… Всички творят в настоящия момент и това те увлича напълно. Точно тази енергия винаги ми дава тласък. Наблюдението на хората, светлината, структурата на сградите, цветовете на капаците на прозорците – всичко това задвижва колелцата в мен и усещам как се раждат нови картини.

Това беше уикенд без планове, но с голямо въздействие.
Тръгвам си с глава, пълна с идеи, със сърце, изпълнено със спокойствие, и с усмивка, която остана с мен дори след кацането обратно у дома.

Благодаря ви, че прочетохте този римски дневник докрай. Прилагам снимки – може би и те ще ви напомнят, че понякога е нужно съвсем малко. Кратък уикенд, голям град и отворен ум.

Довиждане, дечица!

„Рим никога не ти показва всичко. Но винаги ти показва онова, от което имаш нужда точно сега.“