Танцът ме изчака

Който ме познава, знае, че от няколко години животът ми се върти предимно около рисуването. Картините, четките, платната и боите са част от ежедневния ми свят. Малцина обаче знаят, че много преди това имах една голяма мечта.

Танците.

Още като по-млада обичах атмосферата на курсовете по танци. Музиката, красивите рокли, енергията на хората около мен и онова усещане, когато за миг оставяш мислите настрана и се оставяш на ритъма да те води. Завърших начален курс по танци, а след него и курсове за напреднали, и с нетърпение очаквах следващите стъпки по този път.

Когато здравето промени плановете

После дойде период от живота ми, който не бях избрала.

Операциите на краката ми попречиха да продължа с онова, което обичах. Вместо да уча нови танцови стъпки, трябваше да се справям със съвсем други неща. Затова оставих мечтата за танците настрана и постепенно приех, че може би никога няма да се върна към нея.

Тогава не подозирах колко дълго ще продължи тази пауза.

Животът продължаваше

Годините минаваха.

Дойдоха работата, семейството, децата, грижите и радостите на всекидневието. Както много жени, посвещавах повечето си време на хората около мен. Танците не изчезнаха, просто останаха на заден план.

И все пак от време на време напомняха за себе си. Достатъчна беше песен по радиото, танцово изпълнение по телевизията или спомен за времето, когато прекарвах вечерите на дансинга.

Някъде дълбоко в мен те все още живееха.

Завръщането, което не очаквах

След години се появи възможност да се върна.

Несигурността се смесваше с вълнение. Чудех се дали още ще помня стъпките, дали ще се впиша сред останалите и дали ще се наслаждавам на танците както някога.

Отговорът дойде много бързо.

Достатъчни бяха няколко тренировки.

Музиката звучеше, тялото ми се движеше и осъзнах колко много са ми липсвали танците.

Изведнъж възрастта и изминалите години нямаха значение. Важно беше чувството на радост, което бях открила отново.

Повече от танци

Днес за мен танците не са само хореография или изпълнение пред публика.

Те ми носят енергия, нови преживявания и мигове, в които умът напълно си почива. Обичам атмосферата на тренировките, споделения смях и подкрепата на жените, които споделят същата страст.

Всяко изпълнение пред публика ми напомня, че си струва да изтупаме праха от някои мечти, дори да сме ги оставили настрана за дълго.

Никога не е късно

Днес стоя на дансинга в танцов костюм и се усмихвам.

Не защото всичко е съвършено.

Усмихвам се, защото сбъднах нещо, за което дълги години мислех, че вече няма да бъде част от живота ми.

Не се върнах към танците на двайсет.

Здравословните усложнения и операциите на краката ми отнеха няколко години.

Стъпих отново на дансинга много по-късно, отколкото си представях като млада.

Днес обаче вече не мисля за онова, което е можело да бъде.

Радвам се на това, което е сега.

Ако и вие носите в себе си мечта, която е трябвало да оставите настрана, не се отказвайте от нея само защото е минало време.

Животът понякога ни отвежда другаде, а не там, където сме планирали.

И все пак понякога след години ни довежда точно там, където винаги сме искали да бъдем. 🤎