Отново в ателието. И с глава, пълна с нови идеи

Ваканцията свърши. И както всяка година, имам чувството, че някак подозрително бързо.

Лято, разходки, почивка, дни без будилник и без непрекъснато следене на часа… и изведнъж отново приготвяме ученическата чанта, готвим се за детската градина и извънкласните занимания и всички се опитваме да си припомним как всъщност изглеждаше обичайният ни ритъм.

Освен това тази година Vašík ще се учи да се прибира сам, Toník има своя режим в детската градина, а към всичко това се добавят извънкласните занимания, семейството и всички онези ежедневни задължения.

И някъде сред всичко това, разбира се, сме аз и моето ателие. 😊

Така че сега у дома всичко постепенно си идва на мястото.

А аз се връщам.

Отново в ателието. 🤎

Лято без рисуване? При мен това май е невъзможно

Макар през ваканцията да се стараех да отделям време най-вече на семейството и децата, лятото ми определено не мина съвсем без работа.

И през ваканцията имах няколко поръчки. Така между летните ни планове се връщах към четките, моливите и започнатата работа.

Успях да завърша някои неща, други картини ме чакат точно сега, а няколко поръчки трябва да довърша в най-скоро време.

През лятото обаче работя съвсем различно, отколкото през учебната година. Нямам установен режим и всъщност не искам да имам.

Отдавна съобразявам работата си със семейството и децата. Не семейството с работата си.

Понякога това изисква доста сериозна организация, но точно така искам да бъде.

Сега дойде септември, а с него и моментът, в който отново отварям бележника, планирам, записвам, задрасквам, премествам… и постепенно осъзнавам какво ли не трябва да вместя в онези няколко часа, когато децата са на училище и на детска градина. 😊

Сега основно подреждам графика на курсовете

Едно от първите неща, с които се занимавам сега, са курсовете по живопис и рисуване за деца.

Постепенно пиша на родителите на децата, които идваха при мен и през миналата учебна година, за да разбера с какво свободно време разполагат тази година.

При някои графикът е останал почти същият, при други се е променил изцяло. Добавили са се нови извънкласни занимания, различни часове за край на учебния ден, занималня и други задължения.

А аз сега се опитвам да подредя всичко това.

Нещо като моя ежегоден септемврийски тетрис. 😊

Същевременно през лятото с мен се свързаха много нови желаещи да посещават курсовете, което безкрайно ме радва.

Така че, ако сте сред онези, които вече са ми писали и все още чакат конкретен ден и час, не съм ви забравила. 🤎

Моля ви само за още мъничко търпение.

Първо трябва да разбера кога могат да идват децата, които вече са посещавали ателието, и да оформя отделните групички. След това, според свободните места, постепенно ще се свържа и с новите желаещи.

Още отсега чакам с нетърпение ателието отново да се изпълни със стативи, бои, четки, разговори и онзи прекрасен творчески безпорядък.

Тишината в ателието понякога наистина е приятна…

но когато е пълно с деца и творчество, енергията му е съвсем различна. 🤎

Поръчки, картини и отново малко време за собствено творчество

Наред с курсовете, разбира се, се връщам и към собствената си работа.

Предстоят ми поръчки, които трябва да завърша, други уговорени картини и, разбира се, собствените ми идеи.

А те, както винаги, са повече от времето, с което разполагам. 😊

Понякога си мисля, че ми трябват второ ателие, още един чифт ръце и в идеалния случай — по още няколко часа на ден.

Но може би точно това е част от творчеството.

Някоя идея идва и веднага трябва да намери израз. Друга човек носи в главата си месеци наред. А има и такива, които бавно се превръщат в нещо много по-голямо.

Точно една такава нося в главата си и аз в момента.

Подготвям нещо ново

Защото наред с курсовете, поръчките и собственото си творчество подготвям и един нов проект.

Той е много личен за мен и от известно време постепенно се оформя в мен.

Засега не искам да разкривам всичко за него. Не защото искам да ви държа в напрежение. 😊

Според мен някои неща трябва първо да придобият своята форма, преди човек да ги сподели със света.

Но мога да ви издам, че той ще бъде свързан с онова, което ми е може би най-близко в творчеството.

С картините, хората, техните истории и спомените, които не искаме да оставим да изчезнат.

Това е идея, която ми е наистина близка. Ако успея да вложа в нея всичко, което сега нося в главата и сърцето си, вярвам, че от нея ще се роди нещо красиво.

Когато дойде подходящият момент, непременно ще ви разкажа много повече за проекта. 🤎

А ни очаква и Майорка

Поне тук, в блога. 😊

Защото за тазгодишната ни почивка непременно ще има отделна статия.

При това този път тя не беше съвсем обикновена семейна почивка.

Нашите момчета изобщо не подозираха, че ще летим до Майорка.

През цялото време го пазехме в тайна от тях като изненада.

Но как измислихме всичко, какво си мислеха момчетата, че ще се случи, кога разбраха, че заминаваме нанякъде, кога научиха накъде и как реагираха — всичко това ще оставя за отделен разказ.

Защото тази история определено заслужава собствена статия. 😊

Ще ви разкажа и как преживяхме Майорка с децата, какво ни изненада, в какво се влюбихме и какво може би не се получи съвсем така, както си го представяхме.

И, разбира се, дали бихме се върнали там отново.

Малък жокер?

Бихме. 🤎

Септември за мен е като втори януари

През последните години все повече осъзнавам, че за мен новата година не започва само на първи януари.

Една втора малка „нова година“ винаги идва през септември.

Децата се връщат в училище и детската градина, на хладилника се появяват нови разписания, започват извънкласните занимания и сутрин будилникът отново звъни. Календарът ми, който през лятото беше малко по-свободен, изведнъж започва бързо да се запълва.

С всичко това и аз се връщам към своя режим.

Курсовете започват отново, чакат ме поръчки и постепенно искам да се захвана и с нови картини.

Освен това подготвям новия си проект, иска ми се отново да пиша повече тук, на сайта, а в главата ми има още куп идеи. За някои от тях дори самата аз още не знам накъде ще ме отведат.

И всъщност очаквам всичко това с нетърпение.

Не е нужно още през първата седмица на септември да съм планирала съвършено цялата следваща година.

Достатъчно е отново да намеря своя ритъм.

Да заведа децата там, където трябва да бъдат, да отворя вратата на ателието, да си направя кафе и да взема четката в ръка.

И да продължа оттам, където спрях преди лятото.

Ето ме отново тук. 🤎

И наистина ми е любопитно какво ще се роди в ателието ми през следващата учебна година.

Kristýna