Картината ВИЖДАМ намери своя дом. И нейната история продължава.

Има картини, които се раждат за няколко дни. А има и картини, които носят в себе си много повече от пластове боя. Носят емоции, смелост, съмнения, вяра и частица от живота на своя автор.

За мен точно такава картина беше ВИЖДАМ.

Днес тя вече има своя нов дом. И макар всяка раздяла с картина да е специална за мен, този път изпитвам преди всичко огромна благодарност. Не само защото намери своя собственик, а най-вече защото намери точната собственичка.

Когато започнете да се съмнявате в себе си

Всеки вижда завършената картина. Но малцина знаят какво е предшествало създаването ѝ.

Картината ВИЖДАМ започна да се ражда в период, когато до мен започнаха да достигат мнения, които не е лесно да чуеш.

„Та ти не умееш да рисуваш.“

„На каква всъщност се правиш?“

Това бяха думи, които могат да те спрат за миг. Дори когато се опитваш да се преструваш, че не те засягат, те остават някъде вътре в теб. За миг започваш да се съмняваш. Да се питаш дали пък нямат право.

Но точно тогава осъзнах нещо важно.

Не мога да творя според това, което мислят другите. Мога да творя само според това, което чувствам аз.

И вместо да оставя четката, я хванах още по-здраво.

Точно тогава започна да се ражда картината ВИЖДАМ.

Цената не е просто число

С тази картина е свързано и още нещо.

Когато определих цената ѝ, много хора ми казваха, че е твърде висока. Че никога няма да се продаде на тази цена. Че трябва да я намаля.

Но аз знаех защо тя е точно такава.

За мен цената на една картина никога не се свежда само до платното и боите.

В нея е времето, прекарано пред статива. Ръчният труд. Годините опит. Непрекъснатото учене. Часовете размисъл над композицията. Историята, която влагам в картината. Емоциите, които се раждат с всеки щрих на четката. И смелостта да отстоявам онова, което създавам.

Затова не намалих цената си.

Не от инат.

А от уважение към собствения си труд.

Не исках да продам картината по-евтино само за да се продаде по-бързо. Исках тя да намери човека, който ще види истинската ѝ стойност.

И точно това се случи.

Това не е просто картина на очи

Много хора първо виждат в нея очите.

Но аз виждам в нея много повече.

Виждам смелостта да продължиш дори когато някой се съмнява в теб.

Виждам напомняне, че често самите ние сме най-големият си критик.

Виждам доказателство, че човек никога не бива да спира да прави онова, което обича, само защото някой друг не вярва в него.

И точно затова тази картина означава толкова много за мен.

Всяка картина намира своя човек

Често казвам едно изречение.

Всяка картина намира своя собственик. Просто ѝ е нужно време.

Никога не съм творила с цел картините да напуснат ателието възможно най-бързо. Творя, за да намерят своя дом там, където наистина принадлежат.

Безкрайно съм благодарна, че картината ВИЖДАМ днес принадлежи именно на жената, която я притежава.

Още от първия миг усещах, че тя вижда в нея не просто красива картина за интериора. Тя усещаше енергията ѝ, силата ѝ и онова, което излъчва.

И точно такъв човек си пожелавах за нея.

Защото животът на една картина не приключва в мига, в който напусне ателието ми.

Точно тогава започва новият ѝ живот.

И не бих могла да бъда по-щастлива, че го започва именно там, където е сега.

Благодаря

Благодаря на всички, които подкрепят творчеството ми.

Благодаря на всички, които вярват, че изкуството не е просто украса за стената, а начин да предадеш емоция, история или мисъл.

Благодаря и на онези, които ми казваха, че няма да се получи.

Може би именно благодарение на тези думи се роди картината, която днес е в дома на новата си собственичка.

Ако тогава бях повярвала на чуждите думи, тя никога нямаше да се появи.