Защо след портретите винаги бягам към абстракцията

Понякога имам чувството, че портретите и абстракциите са два съвсем различни свята.
И все пак обичам и двата еднакво 🤎

Току-що изпратих една по-голяма поръчка за портрет.
Картина, на която бяха изобразени 4 души и едно кученце 🐾
И тъй като е подарък, за съжаление засега не мога да ви я покажа. Но още отсега чакам с нетърпение юни, когато най-сетне ще мога да я разкрия.

Всеки портрет е за мен дълго пътуване.
Много хора виждат само завършената картина, но не и десетките часове зад нея. Тишината в ателието. Непрестанната концентрация. Вглеждането в детайлите. Обмислянето на всяка сянка, на израза на очите или на най-малката промяна в лицето.

При портретите човек не може просто да си „почине“.
Там умът ти трябва да присъства непрекъснато. Постоянно проверяваш пропорциите, приликата, емоциите. А понякога е достатъчен един милиметър и изражението на човека става съвсем различно.

Може би точно затова портретите са толкова психически натоварващи за мен.
Но същевременно са прекрасни. Защото знам, че често рисувам човек, когото някой истински обича. Понякога се раждат като изненада. Понякога като спомен. А понякога като подарък, чиято огромна стойност е най-вече в емоциите.

И безкрайно ценя доверието, което хората ми гласуват, за да създавам нещо такова.

Но когато завърша такава поръчка, обикновено едно нещо идва съвсем от само себе си…
Желанието да избягам обратно към абстракцията ✨

И точно това се случва сега.

На статива вече съм подготвила две нови абстракции и май ги очаквам с по-голямо нетърпение дори от почивката 😄
И двете ще бъдат в земни тонове. Много фактура, слоеве, движение, емоции. От онези картини, които се раждат по-скоро от усещане, отколкото по план.

Обичам онзи момент, когато стоя пред чистото платно и всъщност още сама не знам какво точно ще се роди.
Просто усещам цветовете, настроението и енергията, които имам нужда да вложа в картината.

И знаете ли какво?
Имам чувството, че тези две нови картини ще бъдат наистина изключителни 🤎

Може би точно защото се раждат след дълги часове на прецизност, детайли и концентрация.
След това абстракцията е за мен едно особено завръщане към свободата. Към емоциите. Към самата мен.

И вече нямам търпение да започна да ви показвам първите откъси от този творчески процес