Нова картина „Какво остава“

Понякога се връщаме не само със снимки

Тази година за първи път в живота си посетих място, което ме погълна напълно. Това не е място, където бих изпитвала нужда да ходя всяка година. Всъщност дори не знам дали някога ще се върна там.

Но чувството, което изпитах там, остана в мен.

И точно него се опитах да пренеса върху платното.

Не се стремях към точно подобие. Не се стремях да уловя съвършено всеки детайл. Важна за мен беше атмосферата. Споменът. Онзи особен миг, когато стоите на място, което сте виждали стотици пъти на снимки, но на живо ви въздейства съвсем различно.

Някои места просто не могат да бъдат обяснени.

Трябва да бъдат преживени.

Когато картината води художника

Когато започнах да рисувам, изобщо не знаех как ще изглежда картината. Оставих се да ме води интуицията. Добавях слоеве, отнемах ги, връщах се към тях и отново ги покривах. Беше една от онези картини, които сами определят посоката си.

А аз просто ги следвах.

Може би точно затова завършването ѝ ме радва толкова.

Днес дойде последният щрих с четката, а накрая и подписът. Винаги обичам този момент. В него има радост, облекчение и малко носталгия. Няколко дни живеете с картината всеки ден, мислите за нея, връщате се към нея и после изведнъж идва мигът, в който знаете, че вече няма какво да добавите.

Готова е.

Картина, която търси своята история

Този път тя е специална за мен и с още нещо.

Ще бъде на разположение за покупка.

И вярвам, че един ден ще намери своя човек.

Може би някого, който мечтае един ден да посети това място. Може би някого, който ще я купи като напомняне за собствената си мечта и за пътуването, което тепърва му предстои.

А може би някого, който вече е бил там.

Който, поглеждайки картината, ще си спомни атмосферата, която е усетил, светлините на града, емоциите, които не могат да се заснемат, но остават в човека дълго след завръщането у дома.

Защото понякога не купуваме просто картина.

Купуваме спомен.

Или мечта.

Разпознавате ли мястото?

А сега ми е любопитно да чуя вас.

Можете ли да разпознаете по детайлите на снимките кое място ме вдъхнови?

Ще ви подскажа само едно.

Тази година бях там за първи път. И въпреки това продължавам да си спомням за него.

Защото някои пътувания свършват.

Но най-важното остава след тях.