Защо точно Дубай

Картина, вдъхновена от Дубай, но най-вече от живота

Някои места ни изненадват.

Не защото са красиви или известни. Изненадват ни с това, че пробуждат нещо в нас.

Точно така ми въздейства Дубай.

Когато се спомене Дубай, повечето хора си представят лукс, небостъргачи и свят, изпълнен с блясък. Но аз видях там нещо друго. Контрасти. Място, където миналото и бъдещето съществуват едно до друго. Спокойствието и оживлението. Пустинята и градът. Мечтата и реалността.

Именно от тези усещания се роди картината „Какво остава“.

Не става дума за Дубай

Може да звучи странно, но тази картина всъщност не е за Дубай.

Тя разказва за онова, което отнасяме със себе си от различните места.

Понякога посещаваме място, което ни напомня, че животът не е само в целите, но и в пътя към тях. Защото зад всеки строеж, успех или сбъдната мечта стоят време, смелост и търпение.

Именно това усещане исках да пренеса в картината.

Всеки ще види в нея нещо различно

В абстрактното творчество обичам най-вече това, че дава пространство за собствена история.

Един ще открие в картината спомен за пътуване.

Друг — мечта за място, което би искал да посети някой ден.

За някого тя ще бъде напомняне, че дори привидно невъзможните неща се създават стъпка по стъпка.

А друг може би ще види в нея съвсем различен смисъл.

И така е редно.

Защото изкуството не е длъжно да обяснява всичко. Понякога е достатъчно да събуди чувство.

Какво всъщност остава?

Местата се променят.

Хората идват и си отиват.

Времето продължава да тече.

И все пак има мигове, които остават в нас много по-дълго, отколкото бихме очаквали.

Именно за тях разказва тази картина.

Тя не е за конкретен град, нито за едно пътуване.

Тя е за спомените, чувствата и мечтите, които продължаваме да носим със себе си, независимо къде се намираме.

Картината „Какво остава“ е оригинална акрилна живопис с размери 70 × 50 см.

Може би ще докосне някого, който обича Дубай. Друг ще привлече като напомняне за мечтано място. А може би някой ще открие в нея собствената си история.