Отново съм тук. Ново ателие, нови курсове и глава, пълна с идеи

Ето ме отново. След лятото, ваканцията и малко по-различния ритъм отново съм изцяло потопена в работата. А тази година завръщането е още по-интересно. У дома вече имаме ученик и дете в предучилищна група, така че при нас септември определено не означава бавно и спокойно начало. 😄

Сутрин — училище, детска градина, закуски, чанти и всички обичайни задължения. Следобед — деца, извънкласни занимания, домашни и семейно ежедневие. А между всичко това — моето ателие, курсове, клиенти, картини и идеи, които, разбира се, най-много обичат да идват точно когато трябва да мисля за нещо съвсем друго.

Накратко — обичайната въртележка.

И знаете ли какво? Всъщност точно тази въртележка обичам.

След ваканцията наистина нямах търпение да се върна в ателието. Липсваха ми мирисът на боите, подготвените платна, четките, децата, седнали край масите, техните въпроси и понякога напълно неочаквани идеи.

Също толкова очаквах и моментите, в които ще остана тук съвсем сама. Ще си пусна музика, ще взема четката и отново за известно време просто ще рисувам.

А тази година завръщането носи и още една голяма новост.

Ателието придоби нов облик

От известно време усещах, че имам нужда от промяна. Не исках да търся по-голямо пространство или друго място. Имах нужда сегашното ми ателие да започне да функционира малко по-различно.

Който ме познава, вероятно се досеща, че когато се захвана с нещо, рядко се ограничавам с преместването на една маса. 😄

И така започна местене, разместване, сортиране, почистване, измисляне… и после, разбира се, пак разместване.

Основната цел беше да освободя повече място за самото творчество. Нужно ми е да мога да работя удобно тук, но същевременно и децата, които идват при мен на курсове по изобразително изкуство, да имат достатъчно пространство.

А резултатът?

Обожавам това място. ❤️

Сега ателието изглежда по-просторно, по-подредено и много по-приятно. Изведнъж имам чувството, че в него се диша по-леко. Децата имат свое пространство за работа, всичко е по-логично подредено и аз се чувствам добре тук не само когато водя курсове, но най-вече когато творя сама.

А всъщност това си е все същото ателие.

Само малко по-различно.

Седя тук, оглеждам се и си казвам: Да. Точно така си го представях.

Може да изглежда, че това е просто промяна на пространството, но средата, в която човек твори, означава изключително много за мен. Имам нужда от място, в което се чувствам добре. Където мога да разхвърлям, да разположа боите, да оставя недовършено платно и на следващия ден отново да се върна към него.

За мен ателието никога не е било просто стая, в която ходя да работя.

То е част от моя свят.

А сега усещам, че то още по-точно отразява етапа, на който се намирам самата аз, и посоката, в която искам да продължа да се развивам в работата си.

Нова учебна година, нови деца и нови истории

С началото на учебната година, разбира се, отново започнаха и моите курсове по изобразително изкуство за деца.

Някои деца вече познавам добре и след ваканцията те отново се връщат при мен. Това много ме радва. Мога да наблюдавам как постепенно напредват, какво е започнало да ги увлича, в какво са станали по-уверени и как се променя собственото им творчество.

Наред с познатите лица тази година посрещам и нови малки художници.

Всеки идва със своята неповторимост.

Някой веднага се хвърля към боите и още на първия урок иска да изпробва всичко, което намери в ателието. Друг има нужда от малко време, за да се ориентира и да придобие увереност.

И точно това разнообразие толкова ме увлича в работата с деца.

Не искам децата да идват на курс по изобразително изкуство и накрая всички да си тръгват с една и съща рисунка.

Уча ги да работят с цвят, композиция, различни материали и художествени техники. Същевременно се старая да оставя на всеки достатъчно пространство за собствени идеи и собствен почерк.

Могат да опитват, да търсят и да експериментират. Няма нищо страшно, ако нещо не се получи. Именно от такава привидна грешка понякога се ражда най-хубавата част от цялата картина.

Някои уроци имат по-конкретна задача, а друг път децата получават само тема или няколко условия и оставям останалото на въображението им.

Защото за мен най-важното не е съвършено нарисуваната картина.

Много повече ме радват моментите, в които детето престава през две минути да проверява дали прави нещо „правилно“ и просто започва да твори.

Без страх, че ще сгреши.

Защото според мен именно в това е смисълът на изкуството.

В момента записването за детските курсове е ПРИКЛЮЧЕНО

Изключително се радвам, че всички места в редовните детски курсове вече имат своите малки творци. ❤️

Когато започвах с курсовете, изобщо не подозирах колко голяма част от работата ми ще станат един ден. Днес около мен има деца, които редовно се връщат, идват техните братя и сестри, появяват се нови лица и свободните места постепенно изчезват.

За мен това е голяма радост, но същевременно и отговорност.

Не искам постоянно да увеличавам групите само за да мога да приема още деца.

Важно ми е да имам възможност наистина да обърна внимание на всяко дете. Нужно ми е да виждам какво създава в момента, да имам време да му помогна и постепенно да разбера какво му подхожда, какво го увлича и къде, напротив, се нуждае от малко подкрепа.

Затова засега СПИРАМ ЗАПИСВАНЕТО за редовните детски курсове.

Но това съвсем не означава, че вратите на ателието се затварят за други желаещи.

Тъкмо напротив. 😊

Подготвям уикенд курсове и работилници

Знам, че не на всеки му е удобно да посещава редовен курс през седмицата. Някои имат други занимания, други пътуват отдалеч, а за част от желаещите просто вече нямаше свободни места.

Затова през годината искам постепенно да обявявам и еднократни уикенд курсове по изобразително изкуство и работилници.

И тук, разбира се, мисълта ми отново работи на пълни обороти. 😄

Имам няколко идеи за всичко, което бих искала да подготвя. Привличат ме различни техники, тематични срещи и курсове, в които човек създава своя собствена картина от началото до края.

Не искам това да са просто два часа с боите.

Иска ми се всяка работилница да има своя атмосфера и хората да си тръгват не само със собствената си творба, но и с преживяването от творенето.

Постепенно ще добавям конкретните дати тук, на сайта, и, разбира се, в социалните си мрежи.

Така че, ако не сте успели да се запишете за редовен курс, непременно продължавайте да ме следите. Ще има още много възможности да дойдете при мен в ателието. 🎨

А някъде сред всичко това аз все така съм преди всичко художничка

Курсовете са голяма и прекрасна част от работата ми.

Работата с деца ми носи радост. Обожавам тяхната непосредственост, въображение и начина, по който мислят за творчеството. Понякога намират решение, което на мен самата изобщо не би ми хрумнало.

Но наред с всичко това вече изпитвам огромно желание отново да застана пред собственото си платно.

Без зададена тема.

Без обяснения.

Само аз, боите, музиката, четките и картината, за която в началото може би и самата аз не знам точно накъде ще ме отведе.

В главата ми вече има нови картини.

За някои имам доста ясна представа. За други засега има само цвят, атмосфера, усещане или малък откъс от нещо, което бих искала да пренеса върху платното.

А други може би ще се родят съвсем спонтанно едва когато взема четката в ръка.

Точно този период сега очаквам с истинско нетърпение.

Миговете, когато след края на курсовете ателието утихне, аз си пусна музика и пред мен отново е собственото ми платно.

Постепенно тук ще започнат да се раждат нови картини и нови истории.

И на мен самата ми е любопитно накъде ще ме отведе творчеството ми този път.

И творчеството ми непрекъснато се променя

Когато погледна няколко години назад, виждам колко дълъг път съм изминала.

Някои неща, които преди ми носеха радост, днес вече не усещам по същия начин. За сметка на това започват да ме привличат теми, цветове или начини на работа, към които преди няколко години може би изобщо не бих се насочила.

И мисля, че това е хубаво.

Не искам да рисувам все по един и същи начин само защото нещо е дало резултат или се е харесало на хората.

Имам нужда да търся.

Да опитвам.

Понякога да объркам нещо и да започна отначало.

Точно това ми харесва в рисуването. Никога нямам чувството, че вече съм научила всичко и сега само ще повтарям един и същи похват отново и отново.

Всяка картина може да ме изненада с нещо.

И се надявам да остане така.

Така че да… завърнах се

С един ученик и едно дете в предучилищна възраст.

С тефтер, в който отново започва да става доста тясно. 😄

Около мен има нови деца в курсовете и познати лица, които се върнаха след ваканцията. Очакват ме собственото ми творчество, работа за клиенти, уикенд работилници и, разбира се, всички онези идеи, които непрекъснато се раждат в главата ми.

А сред всичко това е и обновеното ми ателие, което ми носи огромна радост.

Малко е хаотично.

Но това е моят хаос. ❤️

Понякога имам чувството, че в рамките на един-единствен ден успявам да бъда майка, шофьор, преподавателка, организаторка, чистачка, фотографка, счетоводителка и да упражнявам още няколко професии, за които дори не съм подозирала, че владея. 😄

Но някъде сред всичко това аз все така съм преди всичко художничка.

Когато после вляза в ателието, взема четката в ръка и се огледам, всичко отново си идва на мястото.

Ателието очаква нови творчески мигове. Децата се връщат на масите, четките и боите са ни подръка, а празните платна очакват новите си истории.

И наистина ми е любопитно какво ще се роди през следващите месеци.

Така че добре дошли отново с мен в ателието. ❤️