Когато картината няма лице, но въпреки това разказва история

„Не разбирам абстракцията.“

Това е изречение, което чувам доста често в ателието си.

И знаете ли какво?

Винаги просто се усмихвам. Защото не смятам, че трябва да разбираме абстрактната картина. Много по-важно е какво събужда тя у нас.

Може би точно затова абстрактната живопис ме очарова толкова.

Всеки вижда нещо различно в картината

Пред нея стоят двама души.

Единият казва, че вижда спокойно море по залез.

Другият открива в същите цветове буря или спомен от детството.

И нито един от двамата не греши.

Защото абстрактната картина няма един-единствен правилен отговор. Тя не ни казва какво да мислим. Оставя пространство за въображението, емоциите и спомените ни.

Именно в това е нейното очарование.

Не е нужно картината да изобразява нещо, за да каже нещо

Когато рисувам портрет, целта е да уловя човека.

Когато рисувам абстракция, се опитвам да уловя усещане.

Понякога това е радост.

Друг път — спокойствие, смелост, енергия или периодът, през който човек преминава в момента.

Невинаги емоциите могат да се нарисуват чрез лице. Понякога цветовете, слоевете или изразителната фактура, създадена с четка и шпатула, ги предават много по-добре.

И затова абстрактното творчество ме привлича отново и отново.

Всеки слой има своето значение

Когато погледнете абстрактна картина отблизо, може да откриете нещо, което отдалеч изобщо не се вижда.

Нежни движения на четката.

Изразителна следа от шпатулата.

Цвят, който нарочно едва прозира под следващия слой.

Случайни пръски.

И точно тези детайли придават дълбочина на картината.

Когато рисувам, не бързам за никъде. Оставям някои слоеве да изсъхнат, други покривам отново. Понякога се връщам към картината в продължение на няколко дни, защото усещам, че все още ѝ липсва нещо.

Това е процес, който не може да се пришпорва.

Оставете картината да говори за миг

Когато посетите галерия или ателие, опитайте да си поставите малко предизвикателство.

Не стойте пред картината само няколко секунди.

Останете малко по-дълго.

Обърнете внимание на цветовете, фактурите и светлината. Опитайте да си зададете един прост въпрос:

Какво усещане предизвиква у мен тази картина?

Не търсете правилния отговор.

Защото такъв не съществува.

И точно в това е красотата на абстрактното изкуство.

Изкуството не е загадка

Не е нужно да разпознаете какво изобразява картината.

Не е нужно да търсите скрит смисъл или сложна символика.

Достатъчно е да ви спре за миг.

Да ви накара да се замислите.

Да събуди у вас спомен, емоция или усещане, което може би отдавна не сте изпитвали.

Тогава тя е изпълнила задачата си.

Затова обичам абстрактната живопис

Всяка моя картина се ражда по различен начин.

Понякога първите движения на четката водят цялата история.

Друг път картината се оформя от шпатулата, наслагването на цветовете или случайността, която решавам да запазя.

И точно затова никога не се раждат две еднакви картини.

Точно както няма двама души с една и съща история.

Може би точно затова вярвам, че абстрактната картина не се нуждае от лице, за да разказва.

Достатъчно е да събуди нещо у този, който я гледа.