Когато картината намери своя дом

Наскоро предадох още една картина по поръчка. И трябва да призная, че с някои картини наистина е трудно да се разделя.

Още от първия щрих на четката знаех, че тази ще бъде необикновена. Избрах земни тонове — нюанси на кафяво, бежово, черно и нежни оранжеви акценти. Това са цветове, които ми носят усещане за спокойствие, елегантност и непреходност. Те могат да направят интериора по-уютен и същевременно носят в себе си много емоции.

Точно затова тази картина ми донесе толкова удоволствие. Рисуваше се почти сама. Всеки слой естествено следваше предишния и аз истински се наслаждавах на целия процес. Има мигове, в които човек губи представа за времето и се оставя да го водят само цветовете, текстурата и собствената му интуиция. Именно заради тези мигове толкова обичам работата си.

За мен абстрактната живопис е свобода. Никога не знам предварително точно къде ще ме отведе следващият щрих на четката. Благодарение на това всяка картина е оригинал, който никога повече няма да се появи по съвсем същия начин.

Но тази картина ми остави и още един красив спомен. Преди новата ѝ собственичка да дойде да я вземе, двама различни клиенти посетиха ателието ми. И двамата се спряха пред нея и почти с едни и същи думи ме попитаха дали се продава. Трябваше с усмивка да им отговоря, че тя вече има собственик. Признавам, че това ме зарадва изключително много. Това е онзи миг, в който осъзнавам, че една картина може да докосне не само човека, за когото е създадена, но и някой съвсем друг.

И точно това е най-голямата награда за мен.

В мига, в който предавам картината, работата ми всъщност не свършва. Напротив. Започва нейната нова история. Тя става част от дома, всекидневието и спомените на своя собственик.

Благодаря от сърце за доверието. Вярвам, че тя ще носи радост още много години и че всеки път, когато собственичката ѝ я погледне, ще открива в нея нещо ново.